– Ха, това не е дракон! Това е страхлив дракон! – изписка Грикон, обърса си устата гнусливо и плю / за колорит/.
Всички избухнаха в смях, а някои дори изтърваха халбите. Артър първо се смути, после се изчерви, а накрая се възмути:
– Много моля да не ми се подигравате! Аз не съм страхлив, просто съм алергичен, имам депресия, а съм и гладен. Тук наоколо да ви се намира сено?
Лицето на Грикон замръзна във възможно най-учудената физиономия на която бе способно. Когато се посъвзе вече беше сигурен – бяха си хванали ПОБЪРКАН дракон!
– А сега каква работа искате да свърша уважаеми – прекъсна мислите им Артър.
– Ще ми построиш къщата, която разруши, глупав дракон! – от очите на джуджето изскачаха искри.
– Добре и моля без обиди!
И артър се залови за работа… Така той прекара няколко месеца в пасене, копане на кладенци, поправяне на нечии покриви, носене на камъни и куп други „полезни за обществото” дейности. Артър беше щастлив! Почти, защото все още бе депресиран, но когато един ден съвета на горските джуджета реши почти единодушно да махнат веригите му Артър беше изпълнен с радост.
Грикон обаче не беше! Той бе против „лудият убиец” да бъде пуснат току така, да лети насам натам и да руши още домове. А Грикон винаги намираше причина да се заяжда с „безмозъчната люспа”, а сега се сърдеше че дракона няма да бъде подчинен на болката от дракония.
Е, аз лично мисля, че Грикон просто се страхуваше, затова се затвори в дома си, пушеше лула и мърмореше на огнището. Като нямаше на кой друг…
* * *
Артър беше свободен! Лежеше на тревата и вдишваше въздуха пропит от ароматни цветя. Слънцето постепенно онесе дракона и той заспа похърквайки блаженно.
* * *
– Излизам!
– Дъще, принцесо Вие трябва да…
Деспина тръшна вратата под носа на баща си – този дърт досадник без грам желание за приключения. Яхна коня си като пътьом срита две кошници с пране.
Докато яздеше без посока тя си мислеше за глупавата идея на майка й. Да я омъжи!
Принц! Какъв принц! Някой безмозъчен идиот, който да се интересува само от владенията и от „онова” – тя направи гнуслива физиономия. Деца и куп други глупости. Бал…. хммммм щеше да им натрие носовете! Щеше да убие всякакво желание за женитбау евентуалните кандидати…
Изведнъж конят изцвили, хвърли Деспина на земята и търти да бяга.
Принцесата стана и заопипва натъртените си задни части и тогава видя!
Една огромна люспеста ръка се насочваше къмнея.
Безстрашната дъщеря на краля и кралицата на Растения припадна.
* * *
– Извинете ме моля, надявам се да не съм Ви уплашил, но се боя че нямате превозно средство. От днес съм свободен и ако желаете уважаема госпожо…
– Госпожица! – разтреперана Деспина се опита да запази достойнство си , но Артър с присъщата си невинност продължи:
– О пардон! Госпожице, та за да изкупя вината си , че ви лиших от четирите Ви крака, ще ви оставя до колибата ви.
– КОЛИБА! – принцесата се изправи и замаха яростно срещу носа на дракона – КОЛИБА! Ти знаеш ли с кого си имаш работа бе червей люспест. Аз съм бъдещата кралица на Растения.
– Съдейки по финеса с който слязохте от четирите си крака и вида Ви бих предположил, че сте изключително оправна и затова се прибирайте сама!
Артър обърна демонстративно гръб при което засенчи половината поляна и артистично замаха с опашка за сбогом.
Засрамена Деспина преглътна лъжичка гордост (не супена, а кафена):
– Ъъ аз такова… се извинявам. Моля нека повървим заедно.
* * *
Точно в този момент пред вратите на замъка в Растения се водеше ожесточен спор между две особи, които едва ли биха могли да се нарекат кралски но все пак претендираха за това название, както и за ръката на принцеса Деспина естествено.
Най-обещаващият кандидат като цяло бе затлъстял, плешив и подразбиращо се глупав субект от кралството на Вестите. Кралската жилка в рода му се бе появила съвсем случайно и бе плод на уменията за оцеляване на баща му, който за да не умре от глад след като се бе загубил в Злокобна Гора практикуваше една мнооооого стара професия. А именно обслужваше 3 пъти дневно за 3 хранения жадната за страст, дърта и порядъчно грозна Баба Гролска.
Това бяха тъмните моменти от миналото на Вести 13 ти, за които той не обичаше да си припомня. Но му се налагаше! Особено, когато погледнеше синчето си Гролск Вести 14-ти – нашият кандидат за женене.
Напрежението в краля постепенно се покачваше. Може би заради подмятанията от страна на поданиците му или заради неспирните кошмари в които неизменно присъстваше Гролска, Вести прекрати мъките си , като си избоди очите с вилица. На закуска!
Другата особа кандидатстваща за поста съпруг на Деспина бе на ръст колкото средно голяма каца за трушия, но по скоро наподобяваше торба с кокали от която надничаха 2 черни лукави очички. Всъщност торбата наричаше себе си Крла на Уродите. Никой не успорваше титлата, тъй като очевидно уродливостта му превъзхождаше по разнообразност някои доста известни грешки на природата.
Та, нашият кандидат номер 2 бе сритал злобно по кокълчето Гролск, заради неприлична реплика относно формата на носа.
И така се разрази невъобразима караница, която премина в спор за достойнствата на евентуалния крал на Растения.
* * *
В същото време в замъка:
– Каква е тази врява?
Кралица Иглика забърза към терасата страейки си да не застъпи балната си рокля … Огледа с нескрито любопитство малкият цирк пред портата.
– Кандидати, Ваше височество – уточни една от задъханите придворни дами. Другите две така и не успяваха да догонят кралицата. Въпреки късите си крачета тя някак си развиваше твърде висока скорост, което за трътлестите дами бе толкова лошо, колкото и да се лишават по–често от пасти, кремчета и други вкусотии.
– Хм. Поканете гостите! И намерете принцесата. Тази вечер ще изберем жених! – усмихвайки се двусмислено кралица Иглика се запъти към балната зала, като периодичнонастъпваше роклята си и залитайки отправяше някоя нецензурна дума към шивача и отново я настъпваше на всеки три крачки.
Вечерята беше започнала, но принцесата все още не се бе появила. Така или иначе гостите се забавляваха неистово, защото бяха дошли заради „Добрата кльопачка” както и заради „Големият сеир”. Гролск 14 ти лапаше препечени кълки в несвяст и изобщо се стараеше да се поддържа, докато кандидат номер 2 предизвикваше обратен ефект в храносмилането на гостите които го гледаха твърде дълго, тоест повече от 30 секунди.
Крал Жито шепнеше смутено на своята кралица:
– Прелестна Иглика, Скъпа, Хм не мислиш ли , че тези двамата – кралят хвърли поглед към евентуалните зетьове, но не по дълъх от 30 секунди – хм ами сякаш не ми се струват много подходящи.
Краилцата се усмихна:
– Напротив, дори мисля, че по–добри няма да намерим, а и ти нямаш думата J Милата ни щерка естествено няма да бъде очарована, но и тя няма думата. А и е крайно време да бъде опитомена, така че мили ми съпруже примири се – ще имаме уродливи внучета.
* * *
В това време през гората се движеше странна двойка – дракон и принцеса!
Деспина бе учудена от обноските на Артър. Не не не това съвсем не значеше, че тя си е променила мнението, съвсем не! Но все пак беше по-спокойна и дори… май… харесваше този дракон!!!
Артр не спираше да бърбори. Разказваше за премеждията, които бе преживял в селото на джуджетата, за смръщеният Грикон, за чудесното сено, дори за училището и крал Ловон… и така унесен в приказки дори не бе забелязал, че вече се е стъмнило. Ето, че бяха наближили портите на замъка.
Деспина научи от стражата, че празненството е започнало и всички я очакват.
-Хм. – Помисли си тя и малки злокобни пламъчета заиграха в очите й. – Хайде дракон, каня те на бал!
– Ъммм…ама… – измънка Артър.
– Нали не искаш да се прибираш сам в това ТЪМНОТО ? – попита тя и тръгна към вътрешността на замъка без да дочака отговор.
– На бал, ех ами добре, но нека има сенце! – каза Артър и побърза да настигне Деспина.
Суматохата настъпи, не когато гостите забелязаха един дракон на вратата, по скоро настъпи когато този дракон се усмихна чаровно ( доколкото може да бъде чаровна една такава усмивка) и каза възможно най-приветливо
– Здрастиии!
Съвсем в реда на нещата Гролск 14 ти се скри под масата викайки „Мамоооо помощ” и това не звучеше никак кралски.
Докато Кралят на Уродите беше свикнал до такава степен с отражението си в огледалото, че нищо не можеше да го трогне, пък било то и вежлива люспеста твар. Това, което го впечатли, беше принцесата, застанала със самодоволна усмивка и предизвикателно скръстила ръце готова сякаш да ги убие с поглед.
Естествено нашият кандидат номер 2 съвсем не беше за подценяване. Все пак във всяка история грозният накрая все се оказва твърде смел, умен или омагьосан от някоя вещица с малко вкус и много умения, благороден принц.
Е… мммм… и в нашата история е почти така…
Кандидат номер 2 изчака благоприлично 30те секунди и след като Деспина продължи да го гледа злобно се затича, по скоро подскочи върху масата и я целуна светкавично! Приклекналата зад масата кралица Иглика подаде лице колкото да изкрещи:
– Той е! Той е!
След което уродливият крал дръпна втрещената и ужасена Деспина тръщна се на трона и я стисна в скута си.
Артъргледайки тази малка сценка реши, че е най-добре да поздрави новият обитател на трона и влагайки целия си блясък се поклони колкото му бе възможно и каза :
– Честито! – При което Деспина така изфуча, че събори половината дворцова покъщнина докато тичаше, разплакана, вбесена и унижена към стаята си.
А доло в залата забавлението се бе възобновило с едно малко допълнение – дракон, разказвач на истории, който мигаше самодоволно след всяка хапка сено!
Гролск не изглеждаше разочарован от загубата на ръката на принцесата или се опитваше да заглуши мъката като поглъщаше огромно количество пасти и други вкусотийки.
Други шегубийци подхвърляха, че кралят на Уродите е укротител на дракони и то на два на веднъж.
Крал Жито се стараеше да изглежда така все едно споделя ентусиазма на своята кралица, а в покоите си една побесняла принцеса се раздираше от плач и безсилие.
* * *
Настанаха тежки времена в кралство Растения. Вече месеци наред замъка се огласяше от крясъците на младоженците. Крал Урод стигаше до там, чезаключваше жена си, за дни в кулата след като тя отказвайки да изпълни съпружеските си задължения го бе натикала в каца с осолена риба и го бе хвърлила в предпазния ров. Кралица Иглика се стараеше да опази зет си, както и се стараеше всячески да затопли отношенията между „младите”, та затова успя да извади побеснелия крал Урод от кацата на време и осигури здрав катинар за кулата. И така …. всеки ден.
Около замъка се стелеше облак от емоции. Гръмоносен облак.
Amira 